22.01.2016 г., 7:53  

Плаващи пясъци

787 1 5

ПЛАВАЩИ ПЯСЪЦИ

 

Изпитвал ли си някога усещане странно,

че попадаш във клопка на плаващи пясъци,

в които съдбата неусетно и спонтанно

привлича те с невидимите си отблясъци?

 

Тогава ти се струва, че потъваш

в страховити дюни отвъд времената,

не осъзнаваш и дали сънуваш

или губиш здрава почва под краката.

 

Неконтролируемо-движещи се пясъци

посоката на вятъра безмилостно следват,

поглъщат всичко с напористите си тласъци,

изтерзаната душа неуморно преследват.

 

В прегръдката на плаващите пясъци

душата прави опит да се задържи

и отправя плахо безмълвни крясъци,

с нечовешки усилия да издържи.

 

А може би протегната ръка нехайно

в такъв момент е нужна силно на душата

и със едно любящо сърце всеотдайно

да я изтръгнат от хватката на съдбата.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...