22.01.2016 г., 7:53  

Плаващи пясъци

783 1 5

ПЛАВАЩИ ПЯСЪЦИ

 

Изпитвал ли си някога усещане странно,

че попадаш във клопка на плаващи пясъци,

в които съдбата неусетно и спонтанно

привлича те с невидимите си отблясъци?

 

Тогава ти се струва, че потъваш

в страховити дюни отвъд времената,

не осъзнаваш и дали сънуваш

или губиш здрава почва под краката.

 

Неконтролируемо-движещи се пясъци

посоката на вятъра безмилостно следват,

поглъщат всичко с напористите си тласъци,

изтерзаната душа неуморно преследват.

 

В прегръдката на плаващите пясъци

душата прави опит да се задържи

и отправя плахо безмълвни крясъци,

с нечовешки усилия да издържи.

 

А може би протегната ръка нехайно

в такъв момент е нужна силно на душата

и със едно любящо сърце всеотдайно

да я изтръгнат от хватката на съдбата.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...