Поетът спи,не го будете.....
Да, тъпа съм. Не се научих,
да нося маска, гьонен лик,
и на душа съвсем не случих,
а падна ми се игленик.
Дори да имам втора кожа,
под нея пак ще ме боли.
Онази за гърба и ножа,
обезценена е. Нали?
Е, хайде, сметката пишете.
До тук с безплатния обяд.
Поетът спи, не го будете.
Mечтите му ще ви платят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
