Да, тъпа съм. Не се научих,
да нося маска, гьонен лик,
и на душа съвсем не случих,
а падна ми се игленик.
Дори да имам втора кожа,
под нея пак ще ме боли.
Онази за гърба и ножа,
обезценена е. Нали?
Е, хайде, сметката пишете.
До тук с безплатния обяд.
Поетът спи, не го будете.
Mечтите му ще ви платят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
