"Саудаде" е дума.. в сълзите събрала
носталгия, мъка, копнеж, самота...
изпята с мелодия тъжна, но бяла.
Любов е една с португалска душа.
И с чудото, Фадо, китарите плачат.
Разказват за болка, за обич, за страст,
за бедни рибари, що в утрото чакат
с улов богат да нахранят чеда.
Пее фадисът, сърцето му плаче,
облечен във черно, притворил очи,
ту глас си въздига в Бога вторачен,
ту думите тежки смирено реди.
Дори непознати, прегръщаш словата.
Щом можеш да чувстваш, магия са те.
Докосват те, галят, брулят душата,
съдбата положили долу в нозе.
© Таня Мезева Всички права запазени