2.03.2012 г., 21:05

Последен час

957 1 0

Със вятъра бягах така, без посока,

препусках със дивите бели коне...

Съдбата чертаеше път без посока,

а времето бърза... Не иска да спре.

 

Почакай ме. Моля те. Много съм бавен.

Виках във нищото. Стенех на глас...

Животът препускаше, аз изоставах,

но нямаше кой да ме чуе тогаз...

 

Настигна ме нейде по пътя старица,

протегна ръка, представи се тя...

Поех коравата нейна десница,

просто ми каза: ,, Аз съм Смъртта".

 

Поехме със нея по пътя безкраен,

запитах се: ,, Боже, какво е това?"

А тя ме погледна студено и каза:

,, Ти не разбра ли? Аз съм Смъртта".

 

Изтръпнах повярвайте. Просто не вярвах.

Започнах да крача бавничко аз...

,, Дано ме остави... Дано си замине..."

Повтарях си тихо със немощен глас...

 

В ума ми изникнаха много въпроси.

Спомних си тъжни и хубави дни...

Но ето че пътят безкраен се свърши.

Останахме двама със нея сами...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Радев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...