Със вятъра бягах така, без посока,
препусках със дивите бели коне...
Съдбата чертаеше път без посока,
а времето бърза... Не иска да спре.
Почакай ме. Моля те. Много съм бавен.
Виках във нищото. Стенех на глас...
Животът препускаше, аз изоставах,
но нямаше кой да ме чуе тогаз...
Настигна ме нейде по пътя старица,
протегна ръка, представи се тя...
Поех коравата нейна десница,
просто ми каза: ,, Аз съм Смъртта". ...