1.02.2024 г., 17:55

Постпарламентарно

609 2 5

 

 

 

Юнаци сме пак и пак въртим хорото.
За свирки май прахосахме банкнотите.
В една държава с много патриоти
по принцип управляват идиотите.

Но лудият умора не признава.
Той само се поти и чука гнидите.
Голям майтап е нашата държава. -
Елате, братя, само да ни видите!

Те хората ни - някои са в затвора,
а другите - прогони ги принудата.
Не знаят явно лудите умора.
Умора няма, но са потни лудите.

 

Светът е наш и всичко е по ноти.

Какво, че прекатурихме каруцата.

Когато смело влачим си хомота

допиваме си смело от парцуцата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знаят явно лудите умора.
    Умора няма, но са потни лудите.
  • Много яко и картинно!
    Поздравявам те.
  • Много добро, особено последният ред. Анани, не обобщавай за поезията - тя не ти е силна страна. 😊
  • "В една държава с много патриоти
    по принцип управляват идиотите."

    В това е парадокса ,че в държавата
    безпринципно нахалство доминира.
    Единствено "по принцип" за управници
    все тези с жълти книжки си избираме.
  • Каруцата много отдавна е прекатурена, аз се учудвам че пишете така, сякаш вчера се е случило... Днес е първи февруари, много знаменателна дата. Една от тези, на които каруцата се е прекатурила... А днес - какво?... Останала ни е само поезията за свирки и чукане....

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...