Предел
На приятелите от сайта, които бяха до мен и ме подкрепиха в много труден за мен период - с благодарност!!!
* * *
Стигнах до предела на надеждата...
Там, където свършва карнавалът.
С глътка жажда в недопита нежност,
с късче вяра в разпиляна цялост.
Много дълго борих се с разрухата...
Исках да спася детето в себе си -
Мечо Клепоушко в шепи гушнало,
с мисълта, че още е потребно.
Но край мен отдавна няма митове...
Сто стрели се вбиват сред очите ми.
Сто сълзи настръхват - неизтрити.
Сто посоки в мрака се преплитат.
Сто куплета чакат - недовършени.
Сред мечти зазидани крещят.
... Ако в мен поетът се прекърши,
следва крачката към пропастта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
