Премълчана тъга

Поезия » Друга

669 0 6

* * *

Небето премълчава.

Облаци.

Пътеки от следи

очите ми чертаят.

Към мен обратно

връща се безкраят -

пак от мен да тръгне.

Белота.

Птичка

в студа.

Трохичка,

топла ръка.

Свобода.

Полет от щастие.

Бяло небе -

премълчало тъгата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

феникс (Светльо Златанов)

Понякога свободата на душата не ни е нужна! Ако сърцето ни е пленено!!!

2010-03-14T00:14:22+02:00
alistef (Албена Стефанова)

благодаря.

2010-03-13T20:54:17+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Красиво е при теб, Али!
Поздравления за нарисуваната тъга!

2010-03-13T17:42:36+02:00
vita65 (Виолета Арнаудова)

Да, тъгата трябва да се премълчи, да се преживее и усмивката и надеждата отнаво да ни озарят.Щастливи да полетим и освободени.
Поздрави!

2010-03-12T21:38:01+02:00
vodoleia (Мария)

Птичка
в студа.
Трохичка,
топла ръка.
Свобода.

Харесах! Поздрав!

2010-03-12T21:16:34+02:00