Като завеса в миг нощта се спусна.
За миг сърцето ми пак спря.
А споменът - "Когато ме напусна",
отново като хала връхлетя.
Толкова години вече...
И все не спира да боли...
Като оловно някакво човече,
в огън дето тихо се топи.
Се разтапям на парчета.
На капчици, като сълзи.
Загубвам се във огнени морета.
Цигарата ми в тъмното гори. ...