24.01.2017 г., 11:30

Приятелски нож

1.9K 6 14

Не харесвам зелени очи,
а с такива ме гледаш отсреща.
Днес кафето ми страшно горчи...
И да знаеш, това не е среща!

Просто двамата пием кафе
и облизваме старите рани...
И със теб ли постъпиха зле?
С мене също. Какво да се прави?! 

Значи, теб те предаде любов?!
Мен приятелски нож ме посече.
И кърви всеки ден, всяка нощ,
не издържам на болката вече.

Виждам, също и теб те боли,
ала знай, на любов се прощава,
но приятел, когато ранѝ,
цял живот тази рана остава.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Керанка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че се отбихте, Лати, Руми! Всеки е бил предаван поне веднъж от приятел, но затова я има и прошката. Аз съм простила на тези, които са ме наранили...само, дето не ги искам в живота си повече...Накрая остават най-верните и изпитаните...
  • Предателството от приятел е най - болезнено! Харесах стихотворението ти, Кери!
  • Мдаааа, хубаво...а аз съм с кафяви очи...и те така, няма лошо! Но иначе на мен ми харесааа, даааа....
  • Благодаря ти, Жени! Поздравче и за теб!
  • тази пътека вече съм я вървяла... но кой ли пък не е харесах, поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...