keri-88 (Керанка Иванова) keri-88 (Керанка Иванова)
41 76
Jan 24, 2017, 11:30 AM

Приятелски нож

  Poetry » Other
1.9K 6 14

Не харесвам зелени очи,
а с такива ме гледаш отсреща.
Днес кафето ми страшно горчи...
И да знаеш, това не е среща!

Просто двамата пием кафе
и облизваме старите рани...
И със теб ли постъпиха зле?
С мене също. Какво да се прави?! 

Значи, теб те предаде любов?!
Мен приятелски нож ме посече.
И кърви всеки ден, всяка нощ,
не издържам на болката вече.

Виждам, също и теб те боли,
ала знай, на любов се прощава,
но приятел, когато ранѝ,
цял живот тази рана остава.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Керанка Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • keri-88 (Керанка Иванова)
    keri-88 (Керанка Иванова)
    Благодаря, че се отбихте, Лати, Руми! Всеки е бил предаван поне веднъж от приятел, но затова я има и прошката. Аз съм простила на тези, които са ме наранили...само, дето не ги искам в живота си повече...Накрая остават най-верните и изпитаните...
  • Соларе (Румяна Друмева)
    Соларе (Румяна Друмева)
    Предателството от приятел е най - болезнено! Харесах стихотворението ти, Кери!
  • latinka (Латинка Минкова)
    latinka (Латинка Минкова)
    Мдаааа, хубаво...а аз съм с кафяви очи...и те така, няма лошо! Но иначе на мен ми харесааа, даааа....
  • keri-88 (Керанка Иванова)
    keri-88 (Керанка Иванова)
    Благодаря ти, Жени! Поздравче и за теб!
  • jenyivanova (Jasmin)
    jenyivanova (Jasmin)
    тази пътека вече съм я вървяла... но кой ли пък не е харесах, поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0