Безсънни нощи, въздух тежък, застоял.
Часовникът тиктака неуморно тихо, времето е сякаш спряло.
Навън е мрак, тук-там проблясваща звезда,
надвисналите облаци оглеждат се във застоялата вода.
Излизам вън, поглеждам в тъмнината и сякаш
връщам времето отминало в далечината,
когато бях все още жива и чувства имах,
бях волна, може би щастлива?
Плачи, сърце! За миналите спомени плачи!
И погледни назад през напоени с болката очи!
Какво видя там? Тих живот достоен?
Или е прашен път трънлив, осеян със парчета плът, ...