С теб искам да посрещна старини
Денят е пъстър като тебе.
Ту слънчев, ту кат облак бял,
засипва с пухкави къдели,
и пръска обич, прималял.
И неуморно се надбягваш
със дните на живот нелек,
не спираш, и не се оплакваш,
а ний сме твоя, жив късмет.
Пред устрема ти във позлата,
прекланям се аз до земи...
Благодаря ти, майко свята,
с теб искам да посрещна
старини!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени