В онзи миг, когато се целуваха звездите,
и някъде над нас струяха звездопади...
В онзи миг, когато пееха щурците,
и под прозореца ни правеха си серенади.
В онзи миг, когато нощта изглеждаше досущ
принцеса, във бална рокля, с хиляди пайети.
Във онзи миг, когато и луната намигаше
с усмивка на своя кавалер във танца...
В онзи миг, когато морето бе притихнало,
сияйно, единствен фарът мигаше в тъмата
на влюбените чайки, посребрели...
Когато една вълна целуваше брега си... ...