Сам
Сам. И самота.
Нима тя означава нещо?
Да бъдеш сам
и всичко е, и нищо.
А по средата е смъртта.
Да, тя понякога приижда
като река наесен -
и никаква надежда
да роди цветя.
И там, насред водата,
назад не може, а напред:
там всичко те тревожи.
Напред да плуваш ще е зле.
Не е тъй чак тъжно.
Нито безнадеждно.
Тук всъщност няма никаква тъга.
Съдба е.
Бил си. Било е.
А твоето нищо,
свито на две,
плува в легена
в хартиена лодка
на мъртво дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
