Полунощ вещаеше магия в мрака
и ухаеше на златно утро, напоено със лечебна сила-
той легна на тревата, за да ги почака
и да види тайната обвита в перлени премени, която всяка беше скрила...
Скрит и той бе зад бодли на гъста драка,
ала време дълго мина и унес го понесе-
само съчка под гърба му що затрака,
го пробуди и сънят му се разнесе.
Музика пролази до ушите му в нощта
в миг той забрави спомени, любима и загуби време,
нежна длан докосване с целувка завеща,
а само с поглед сърцето му можеше да вземе. ...