Cлучаен лъч - гаврошче да целуне.
А утрините тук са сини, много сини,
тревата - некосена е и мека.
По някой облак само, мине и замине
по своя път към слънцето, далеко.
А дните тук са пъстри, много, много пъстри,
рисува с обич закопнял художник.
Случаен цвят, повдига се, на тънки пръсти,
за да достигне лято - невъзможно.
А вечерите тук са нежни, много нежни
и рози кадифени са звездите.
Но дойде ли ноември, някак неизбежно,
в дантели мразовити свят оплита.
Врабците градски тук са смели, много смели,
в сърцата крият късчета, от юни.
За всичките сезони, бързо прелетели,
случаен лъч - гаврошче да целуне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
