Среща в Пролетта...

Утро... Пролет... Пее птица...

Бавно се развиделява...

Къдрокоса хубавица

южни ветрове събрала –

тича радостна, засмяна

просто като вихър лека...

Разцъфтялата поляна

с радост прави ѝ пътека...

Ручей някъде бълбука

пролетно игрив, подскача –

много свежест пръска тука

той на утрото във здрача...

– А дали́ сега не идва

тя във Пролетта към мене,

като сбъдната молитва?!... –

в миг изтръпвам от вълнение...

Сигурно за да ми каже

нещо важно, много мило,

много пролетно и даже

изключително красиво...

Но какво ли по–красиво,

може в утрото от нея?...

С мак закичена, игрива...

– Тя не е ли горска фея!...

А косата ѝ омаян

ро́ши пролетния вятър

и с полата ѝ играе –

вдигайки я в небесата...

Дето стъпи разцъфтяват

пролетни цветя с надежда,

всички птици в хор запяват –

и́ я Слънцето заглежда...

А каква ли воля властна

от безкрайната Вселена

с гравитация я тласна

тъй възторжена към мене?...

Изумително разкошна

с женски чар ме омагьоса:

нереална, но възможна,

прелестна и къдрокоса!...

– А дали́ не е Мечтата

от оназгодишна пролет,

дето Северният вятър

ослани́ по чужда воля?...

– Бо́же, моля ти се, нека

тя сега да бъде Истина

и по цветната пътека

да върви, но не измислена!... 

*     *     *     *     *

... но-о  повярвал бих и в Бога,

и в божественото чудо –

щом да я прегърна мога

и да я целувам лудо!...

12.05.2020.