Страх до поискване
Църквата светеше. Цялата.
Беше царица сред църквите -
в пролетно слънчево-бяло,
като крило на щъркел.
Иконостасът разделяше
видимото от скритото.
Докато попът пееше,
Бога с тревога попитах:
Ти ли така разпореждаш
в тази свещена обитател
всяващи страх да изглеждат
псалма, олтара, криптата?
Който облича стихара*,
ангелски чист ли е всъщност?
Колко ли църкви в България
рухнала слава преглъщат?
Чакат клисар или някой
друг да забие камбаната?
Трябва ли дом на свраките
храмове божи да станат?
Господ записа в тефтера
тези въпроси човешки,
твърдо решен да намери
кой е виновен за грешките.
Попът, качен на амвона,
псалм за греха ни четеше.
Пазен от Бог и закона,
сигурен в рая си беше.
---------------------------------------------------------------------
* - Стихар: права дълга църковна одежда, символизираща светлия ангелоподобен живот на обличащите се в нея.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Трогната съм от задълбоченото и професионално вникване в текста! И съм Ви истински благодарна за прекрасния коментар!
-
Много драматично питане, на което веднага е даден предрешения отговор: „Пазен от Бог и закона, сигурен в рая си беше.” И в такъв случай няма смисъл Бог да отговаря. И какво струва неговия Страшен Съд тогава? Много интересно тълкуване за Бога, в ролята на слуга на творението Си, създадения от пръст човек. Назидателно и изискващо от Бог неговата неотложна намеса, защото ние човеците, най-добре знаем, какво и как Бог трябва да прави? А къде остава „Да бъде Твоята воля”? Нашето смирение и нашето покаяние? Или може би сме толкова безгрешни, че започваме да съдим чуждите слуги? И ако Божият дом ни притеснява, дали това не е защото нещо в нас проговаря и ни изобличава? От прага на Църквата никой не може да достигне до Бога. Трябва да се влезе вътре смело, да се заживее с Божествените истини и тогава нещата си идват на мястото. Светците от иконите са пример за това.
-
Влади, радваш ме с присъствието и с коментара си!
-
Отново ни поднасяш много силно стихотворение, Мария! И ни подтикваш към размисъл...
Поздравявам те сърдечно и поставям стиха ти в любими. -
Благодаря ти за наградата, която ми връчи с думите си, Маичка!
-
Респект за тази ти творба! Респект!
-
Меги, Кети, благодаря ви за това, че сте тук! Изисква се смелост да застанеш под това стихотворение, оценявам стореното от вас!
-
Няма да анализирам - само аплодисменти, мила Мария!
-
Обосновано недоволство и замислящ стих! Поздрави, Мими!
-
Благодаря ти, момиче маргаритено! Радвам се, че и млади хора застават под това недоволство!
-
Марийче! Браво! Колцина се осмеляват да питат за това? При това, Бог!
-
Благодаря за обобщаващия коментар, Мисана! Моето недоволство продължава да се излива в стих:
Даже камбана да бия, остава
тази игра на купува-продава.
Господ ни гледа със тъжни очи,
всеки наоколо, свил се, мълчи.
Пази си мястото в рая, изглежда,
но съвестта ми гневно нарежда,
скъсала с гняв префърцунена рокля,
чула страха ми, прераснал във вопъл:
Спрете, ще взема я сопа, я пушка!
Богу се служи с душа, не наужким! -
Не мисля, че богохулстваш, Мария. Напротив - тази творба е нужна за по-добро осмисляне на истинските духовни ценности и вярата в бога. Споделеното от теб ме безпокои още от детска възраст. Говорим за църкви и техни служители, без покритие. За един страх от светата обител, който те внасят като стрес и смут в душите ни. Поднесла си перфектно това чрез текста си и те поздравявам. Бог и божието царство не трябва да плашат, а да разсейват страховете ни, защото са единственият истински Дом, който имаме. Този Дом трябва да е вечно отворен за нас и да ни опиянява от чувство на щастие!
-
Вики, Наде, правите ме щастлива като виждам, че има и други разкрепостени в мисленето и в преценката си хора, относно проблемите на църквата!
Изпращам ви прегръдка, момичета! -
Много наболял проблем на нашето общество си описала в своя стих, Мария!
Повече хора трябва да отворят очите и съзнанието си за проблемите в църквата и престъпленията на църковните служители, разни попове, които крадат и нарушават божиите заповеди! Поздрави! -
Само на Цветница изпитвам потребност да отида на църква (не знам защо).И преди недолюбвах поповете, но сега....Тук в, Сърбия направо "дерат", хранят се от мъката човешка.Браво, Марийче!
-
Благодаря ви, че споделяте моята позиция и заставате зад нея! Знам, че някой може да си помисли, че богохулствам, но гневът ми е срещу хората, обслужващи храмовете и вярата ни.
Бог да е с вас, Силве и Петър! -
Много добро!
Няма иконостаси и прегради между бог и човек.
Ние сме едно.
Поздрави. -
Всеки търгува с нещо. Това е един процъфтяващ бизнес в някои райони. При нас до скоро имаше подписки, защото не можеха да поделят една църква. Борба. Човекът си е човек, а дали ще е пременен в тога, расо, или раиран костюм -въпрос на обстоятелства.
Поздравления за позицията и стихотворението, Мария! Споделям! -
Няма ефект върху другита а би трябвало да бие тревожно камбаната...
-
Хубаво...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
