Страх до поискване
Църквата светеше. Цялата.
Беше царица сред църквите -
в пролетно слънчево-бяло,
като крило на щъркел.
Иконостасът разделяше
видимото от скритото.
Докато попът пееше,
Бога с тревога попитах:
Ти ли така разпореждаш
в тази свещена обитател
всяващи страх да изглеждат
псалма, олтара, криптата?
Който облича стихара*,
ангелски чист ли е всъщност?
Колко ли църкви в България
рухнала слава преглъщат?
Чакат клисар или някой
друг да забие камбаната?
Трябва ли дом на свраките
храмове божи да станат?
Господ записа в тефтера
тези въпроси човешки,
твърдо решен да намери
кой е виновен за грешките.
Попът, качен на амвона,
псалм за греха ни четеше.
Пазен от Бог и закона,
сигурен в рая си беше.
---------------------------------------------------------------------
* - Стихар: права дълга църковна одежда, символизираща светлия ангелоподобен живот на обличащите се в нея.
© Мария Панайотова All rights reserved.
