13.04.2019 г., 10:15 ч.

... сърцето с дупка пише аромати... 

  Поезия » Любовна
768 3 9

... сърцето с дупка пише аромати...
... вятърът ти ги изпрати...

Порасла съм в дива гора.
И в букети умирам.
Покоси ме с връх на стрела.
Нека вятър в сърцето да свири.
Нека съхна. И се търкулна.
Ни капка дъжд да ме стигне.
Порой съм над пясъчни кули.
Тая нощ Бог от съня ми ме вдигна.
Тая нощ осъзнах, че те има до мене.
Нямах никакъв страх. Имах всичкото време.
Имах пълно сърце. И любов до полуда.
Не протягах ръце. И не бях се изгубила.
Не минавай оттам. Не минавай. Прости ми.
Ти вечно си сам. Аз съм вечно безименна.
Не наричай на мен ни цветя, нито нищо.
Заобича ме в плен. Аромата ми вдиша.
Само туй ще река: Че безумно обичам...

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво !
  • И това...
  • "Заобича ме в плен. Аромата ми вдиша." - като някакъв вариант на ретрограден полуСтокхолмски синдром. Но, сега сериозно - звучи пленително, особено с тази сурова и почти сакрална изповедалност на героинята ти. Убедителна е и затова започвам да и вярвам. Поздравче!
  • Една безименна, измислена потайност
    дълбока като времето без бряг.
    Най-трайното в житейската нетрайност
    е обещаното без думи и без знак...

    Благодаря за удоволствието!
  • Прекрасно е, Таня!
    Тая нощ осъзнах, че те има до мене.
    Нямах никакъв страх. Имах всичкото време.
    Имах пълно сърце. И любов до полуда.
    Не протягах ръце. И не бях се изгубила.
  • Ако не беше ранено дали щеше да пише?
  • Пълно е сърцето ти, Скитнице!
  • Умират. О, как умират само.
    В най-дългото умиране любовно.
    И няма на света ни църква, нито храмове.
    Да молят Обич. И само Бог ги чува.
    Не спира само Божият часовник...
  • Кой казва, че жените за прошка не молят?!
    Някой философски сентенции събира,
    че жените от любов не умират...
    И не знам по-възвишена роля!
Предложения
: ??:??