... сърцето с дупка пише аромати...
... сърцето с дупка пише аромати...
... вятърът ти ги изпрати...
Порасла съм в дива гора.
И в букети умирам.
Покоси ме с връх на стрела.
Нека вятър в сърцето да свири.
Нека съхна. И се търкулна.
Ни капка дъжд да ме стигне.
Порой съм над пясъчни кули.
Тая нощ Бог от съня ми ме вдигна.
Тая нощ осъзнах, че те има до мене.
Нямах никакъв страх. Имах всичкото време.
Имах пълно сърце. И любов до полуда.
Не протягах ръце. И не бях се изгубила.
Не минавай оттам. Не минавай. Прости ми.
Ти вечно си сам. Аз съм вечно безименна.
Не наричай на мен ни цветя, нито нищо.
Заобича ме в плен. Аромата ми вдиша.
Само туй ще река: Че безумно обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
