Apr 13, 2019, 10:15 AM

... сърцето с дупка пише аромати...

Poetry » Love

1.1K 3 9

... сърцето с дупка пише аромати...
... вятърът ти ги изпрати...

Порасла съм в дива гора.
И в букети умирам.
Покоси ме с връх на стрела.
Нека вятър в сърцето да свири.
Нека съхна. И се търкулна.
Ни капка дъжд да ме стигне.
Порой съм над пясъчни кули.
Тая нощ Бог от съня ми ме вдигна.
Тая нощ осъзнах, че те има до мене.
Нямах никакъв страх. Имах всичкото време.
Имах пълно сърце. И любов до полуда.
Не протягах ръце. И не бях се изгубила.
Не минавай оттам. Не минавай. Прости ми.
Ти вечно си сам. Аз съм вечно безименна.
Не наричай на мен ни цветя, нито нищо.
Заобича ме в плен. Аромата ми вдиша.
Само туй ще река: Че безумно обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

marco777 (Марко)

Красиво !

2020-02-05T15:11:02+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

И това...

2019-10-24T20:57:16+03:00
oksimoron (Христов)

"Заобича ме в плен. Аромата ми вдиша." - като някакъв вариант на ретрограден полуСтокхолмски синдром. Но, сега сериозно - звучи пленително, особено с тази сурова и почти сакрална изповедалност на героинята ти. Убедителна е и затова започвам да и вярвам. Поздравче!

2019-04-15T01:43:29+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Една безименна, измислена потайност
дълбока като времето без бряг.
Най-трайното в житейската нетрайност
е обещаното без думи и без знак...

Благодаря за удоволствието!

2019-04-15T00:44:08+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Прекрасно е, Таня!
Тая нощ осъзнах, че те има до мене.
Нямах никакъв страх. Имах всичкото време.
Имах пълно сърце. И любов до полуда.
Не протягах ръце. И не бях се изгубила.

2019-04-14T20:08:35+03:00