15.07.2008 г., 20:35

Танцът на Русалката

992 0 19
Къде сте днес, Рицари с бели доспехи?
Къде сте, измислени в сън Дон Кихотовци?
Когато Русалката търси утеха,
когато на късове рони живота си?

А толкова много до скоро ви биваше...
Разтваряхте щедро лъжливи обятия.
Но... гръмна... И почнахте да си отивате -
забравили дълг и любов, и приятелство.

Къде сте сега да спасите Русалката
от злия магьосник, разнищил съдбата й?
Къде са ви шпагите, сабите, блясъка?...
На прага оставихте студ и предателство...

....................................................................


... Отвъд хоризонта самотна Русалка,
за обич откъснала свойта опашка,
танцува до смърт и се стапя със залеза.

Морето попива следите кървящи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам тази Андерсенова приказка.
    А стихотворението ти реже като присъда!
  • Погрешно започнах прочита отзад напред, но пък прочетох, и много ми хареса!
    Поздравления!
  • Страхотен стих! За малко да го пропусна и аз! Поздравления!!!
  • Много образен и оригинален стих, щях да го пропусна, ако не беше Валентино Поздрав и на двама ви
  • За Цвети:
    "Разцепила" се отдалечава от приказката за Русалката, но ми звучи много по-добре и ще го приема за стиха си.Благодаря ти!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...