Къде сте днес, Рицари с бели доспехи? Къде сте, измислени в сън Дон Кихотовци? Когато Русалката търси утеха, когато на късове рони живота си?
А толкова много до скоро ви биваше... Разтваряхте щедро лъжливи обятия. Но... гръмна... И почнахте да си отивате - забравили дълг и любов, и приятелство.
Къде сте сега да спасите Русалката от злия магьосник, разнищил съдбата й? Къде са ви шпагите, сабите, блясъка?... На прага оставихте студ и предателство...
Ти пък! Рицари, че Дон Кихотовци! Я потърси някой Санчо, да видиш колко ще се намерят /нищо, че няма да се познаят /. А стиха е супер! Ех, да не беше и толкова истински...
Ба! Ми те Русалките са като гущерите - късат опашките за да спасят кожата и после пак порастват и все едно не е било! /шегичка естествено/
__________________________________________
Стихото е супер, Поздравче Биянка!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
А стихотворението ти реже като присъда!