RainaVakova
413 2666
24.04.2018 г., 15:59 ч.

Телата ни ще се целуват с мълнии 

  Поезия » Любовна
451 8 11

Измислени адреси на писмата ни.
Несбъднатите спомени тежат.
Кръвта на обездвижените макове
в тревата се изгубва като дъжд.

 

Което сме предали, е отнетото.
Опипваме си белезите шумно.
Нали през девет планини в десета
телата ни ще се целуват с мълнии?

 

Прозорците са истински пазители
на призраците, дето съживихме.
Дали вкусът на вино във очите им
ще може да избяга през стените

 

или в усмивките по наша воля
солта ни ще завъди благодарност?
Спасена обич плаче за герои.
И няма мръсна, няма мръсна вярност.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, Мими-думите ти могат да се тълкуват на много нива! А моето беше просто заигравка с времето и мястото ни в него Хубав ден да имаш, миличка !
  • Тези стъпки назад, не знам как се възприеха... Теб само може да те следва човек, но аз имах предвид, че се връщам към по-старите ти и пропуснати от мен стихове. Исках да се изясни мътилката на моята недоизказаност, за да не засенчва таланта ти, пред който мога само да се прикланям, Райничка!
  • Благодаря ти , Мими...Вървя напред и себе си настигам!
  • Вървя по стъпките назад
    с надежда, че до теб ще стигна!
  • Много хубав ден и вдъхновение желая на чувствителните ви души!
  • Думи други нямам, просто слагам в любими да си го чета, честичко отново! Благодаря!
  • Отнесе ме! Рядко попадам на автори с подобно майсторство в изграждането на образи!
  • Пфффф! Жесток стих! Преобръщаш ми целия свят наобратно, Райне! Безпощадно добра си!
  • Благодаря ви, момчета!
  • Поздравления,Райна!
  • Заглавието привлече вниманието ми с естетическага си красноречивост, а финалът, със своята сентенциалност, е лирическата мотивация за това толкова оригинално и пленително стихотворение. Поздравявам те, Райна!
Предложения
: ??:??