Измислени адреси на писмата ни.
Несбъднатите спомени тежат.
Кръвта на обездвижените макове
в тревата се изгубва като дъжд.
Което сме предали, е отнетото.
Опипваме си белезите шумно.
Нали през девет планини в десета
телата ни ще се целуват с мълнии?
Прозорците са истински пазители
на призраците, дето съживихме.
Дали вкусът на вино във очите им
ще може да избяга през стените ...