argonyk (Димитър Никифоров)
339 1307
14.07.2011 г., 22:32 ч.

Тук съм 

  Поезия
1040 0 14

Тук съм.

... И нека лицемерът да мълчи,

оплел се във интриги безконечни...

Преглъщал съм обиди,

трижди по-горчиви

на този Свят,

съсухрен от човечност.

Препъвах се във ниски храсталаци,

растящи в прашното

на пътя стръмен.

Събрали след горуните овации,

се кичеха дори с венеца трънен...

Тук съм.

И корени пуснах дълбоко.

От много бури моят лоб е набразден.

Аз хората не гледам отвисоко,

посрещам ги с усмивка, с "добър ден"...

Тук съм.
Като бай Димитър живея.
Не мога маскарадно да извивам
и песните си по човешки пея...
Псувам.
И понякога се напивам...

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??