Тук съм
Тук съм.
... И нека лицемерът да мълчи,
оплел се във интриги безконечни...
Преглъщал съм обиди,
трижди по-горчиви
на този Свят,
съсухрен от човечност.
Препъвах се във ниски храсталаци,
растящи в прашното
на пътя стръмен.
Събрали след горуните овации,
се кичеха дори с венеца трънен...
Тук съм.
И корени пуснах дълбоко.
От много бури моят лоб е набразден.
Аз хората не гледам отвисоко,
посрещам ги с усмивка, с "добър ден"...
Тук съм. Като бай Димитър живея. Не мога маскарадно да извивам и песните си по човешки пея... Псувам. И понякога се напивам...© Димитър Никифоров All rights reserved.
