Тя си беше виновна
Той удари веднъж. (Тя си беше виновна.)
Неслучайно е мъж. А и имаше повод –
загоряла храна... И детето все плаче...
Виж, една синина – просто нямаше начин.
И на другия ден той отново посегна.
Бе коматът студен. Бе животът напрегнат.
Тя се сви (като вик от земята откъснат).
Няма начин, уви... Имат бебе невръстно.
А на третия ден (беше леко подпийнал)
я наби, за адет, между двете ракийки.
Тя на две се преви, ослепяла и тиха.
Няма начин, уви. И къде да отиде?
После четири, пет... Знае, той я обича.
Днес е всичко наред. После падане ничком.
Шест. Не помни с какво е заслужила, Боже,
този скапан живот. Насинената кожа.
Седми ден. Той влетя. Беше черен и стръвен.
Бе усетил, че тя има сили да тръгне.
И удари веднъж. (Тя си беше виновна.)
Неслучайно е мъж. А и имаше повод.
Тя се просна по гръб – тъй студено безстрастна.
Тъй невзрачна на ръст, до небето порасна.
Онзи вик се изви от обратната тяга.
Има начин, уви.
И от него избяга.
© Миглена Миткова All rights reserved.
