Търси се втория заподозрян
Помня, че имаше гара такава.
Споменът диша в живот прероден
с два коловоза безсмъртни и прави
и с анонимен стрелочник снабден.
Времето беше горкия стрелочник,
дръпнал стрелките в пиянски запой.
И не очакваше, знам, че ще скоча
смело в движение. Бъркаше той.
Скокът не беше с дубльор. В бързината
дъх като облак на клон закачих.
Не оцелях. Но всели се душата
в друг и от гибел така я спасих.
Влака очаквам на същата гара.
Идва! Излиза стрелочник пиян.
Някой сценарий неписан повтаря.
Търси се втория заподозрян.
25.11.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
