Уший си дреха
Уший си дреха. Аз ще ти помогна.
Уший си рокля – вечна и мечтана.
Ще те науча, вярвам че ще можеш
да сътвориш сънуваните блянове.
Вземи си плат от брезови корици,
смекчи с изящност живата коприна.
В плата раздай от полета на птиците,
и пламъка на огнена камина.
Рисувай смело ярки пеперуди,
протегнали крилата си за полет,
обсипани с небесни изумруди –
за ничие внимание не молят.
Коланът ще сплетем от вятър палав,
ще сложим катарама от олово.
Ще вземем постоянството на залива,
мечтал за бряг – отново и отново...
А наметалото от здрач притихнал,
с мъниста от безброй звезди обкичен.
Косите ти, сред тъмносини вихри,
ще се сплетат, от него ще надничат.
Сега, като египетска принцеса,
като бадеми очертай очите,
и мигли като призрачна завеса
да пазят тайните ти – неразкрити.
Излез от вкъщи с дрехата си нова,
от нашите надежди сътворена.
Излез навън, когато си готова
да носиш с нея цялата Вселена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
