11.02.2023 г., 23:17 ч.

В бадемовия дъх от самота 

  Поезия
580 18 12

Над хребети и над била застанал,

под мен е бездна, а над мен небе.

Очите са молитвено-спонтанни

и инстинктивно търсят само теб.

 

Единственото, свято продължение.

В навъсеното време - релаксант.

Оборващо последното съмнение.

Оставящо ме сладостно пиян.

 

Пиян от щастието, че те има

в бадемовия дъх от самота,

че е магия нежното ти име

и ангел полетял над мисълта.

 

Когато спусне звездна котва

осеяна с трептящи кандила,

нощта открехва малка порта,

спасителна в духовната мъгла.

 

И двамата тогава ще преминем

през нея слели се за миг в едно.

Захвърлили ненужно минало -

от змийска кожа свило си кълбо.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Адмирации за стиха ти, Младене!
  • Силно въздействащо стихотворение с красива образност! Поздравления, Младене!
  • Страхотен стих си написал...Много нежно и обосновано звучене!
  • "Пиян от щастието, че те има
    в бадемовия дъх от самота"

    Лирическият да не изтрезнява,
    (че го очаква кофти махмурлук)
    Но щом сърцето си с любов раздава
    ще е щастлив на времето напук.
    Напук на всички пречки и прогнози
    и всички белези на притежание
    Защото любовта е диагноза
    и нелечима само при желание.
  • Красиво и романтично!...
    Светли дни, Младене!
  • Поздравления,Приятелю!!!
  • "Пиян от щастието, че те има...
    че е магия нежното ти име
    и ангел полетял над мисълта."
    Прекрасна поезия! Просто магия!
  • "И двамата тогава ще преминем
    през нея слели се за миг в едно.
    Захвърлили ненужно минало -
    от змийска кожа свило си кълбо."
    Искрена любовна изповед, а финалът е много силен и ме впечатли!
  • Пих поезия още с това прекрасно заглавие!👍 Твоите думи сякаш опаковаха душата ми със светещите "кандила" на чувствата и денят започва, запълнен със съдържание, обич и вяра в човешките отношения! Браво, Мрадене!
  • Красивите, неповторими и своебразни метафори повеждат леко читателя в “бадемовия дъх” от емоции и го запленяват с красотата и финеса на словото. Прекрасна любовна лирика, която ме кара да дишам и съпреживявам всеки трепет заедно с лирическия герой. Поезия от изключително висока класа, която се помни дълго. Пиши, Поете мой, от твоите метафори възкръсвам!
  • Така се пише, когато сърцето е изпълнено с обич. Да изживеем мига, тук и сега, оставили миналото далече. Когато я има любовта, човек полита над бездните на живота и изпълва дните със смисъл. Хареса ми, Младен, бъди все така вдъхновен!
  • Още заглавието ме грабна! Красиво и романтично!
Предложения
: ??:??