В бадемовия дъх от самота
Над хребети и над била застанал,
под мен е бездна, а над мен небе.
Очите са молитвено-спонтанни
и инстинктивно търсят само теб.
Единственото, свято продължение.
В навъсеното време - релаксант.
Оборващо последното съмнение.
Оставящо ме сладостно пиян.
Пиян от щастието, че те има
в бадемовия дъх от самота,
че е магия нежното ти име
и ангел полетял над мисълта.
Когато спусне звездна котва
осеяна с трептящи кандила,
нощта открехва малка порта,
спасителна в духовната мъгла.
И двамата тогава ще преминем
през нея слели се за миг в едно.
Захвърлили ненужно минало -
от змийска кожа свило си кълбо.
© Младен Мисана All rights reserved.
