С теб срещаме се крадешком
и поглед с погледа се сплита.
Ти имаш и жена, и дом.
Аз на мъжа си меся пита.
И знаем си, че е любов,
не забранена, нито грешна.
Денят сияе, като нов,
безмълвно с тебе щом се срещна.
Това е. Само кратък миг,
Вселената ли ни намига?
Там, горе Господ многолик,
ни вписва май в "Червена книга."
До днес не те и пожелах,
ти просто се огледа в мене.
Искрица-две. Невинен грях,
стихът ми с вятър споделен е.
Обичай я, бъди съпруг!
Дори и вечност, но пази я!
Аз ще обичам някой друг...
В това е цялата магия...
И ако утре заблести,
в нощта сълзицата – от восък,
ще знаем само аз и ти,
в стиха словата от какво са...
https://youtube.com/watch?v=DD_BwC6kOfY&si=EnSIkaIECMiOmarE
© Надежда Ангелова Всички права запазени
21 век. Всичко има цена. Един колега казваше:
" Мерак с пари се гаси, а голем мерак - с многго пари".
Платоничната любов е измишльотина...
"И от любов умира всеки ден, макар че от любов не се умира..."
Калин Донков