Валс - поетична интерпретация
Поетична интерпретация на Валс No2 от "Waltzes Op.64" на Шопен
Ти
помниш ли първата среща, любима, как
нежно и с обич докоснах косите ти?
С поглед премрежен ме търсеше в топъл мрак...
Аз ти показах за пръв път звездите.
И
днес те понасям във вихърен валс, а ти
здраво ръката ми дръж и не пускай, че
бързи са стъпките, скъпа – печалбата.
С мене ще влезеш, без мен ще напуснеш.
Ти
с мен ще познаеш любов и копнежи за
бъдеще светло и топло огнище, а
аз ще искря в цветовете на залеза,
ти всеки миг ще се радваш, че дишаш.
Не
спирай със мен да танцуваш. Знам, че боли...
Стягат обувките, парят гърдите, а
бясната музика с мен те едва държи.
Тракат минути по-бързо от дните.
Аз
знам, че понякога кича деня ти във
нотки минорни от счупени плочи, но
в края на танца, безпомощно, като в стръв,
с сетните сили във мен ще се вкопчиш.
О,
скъпа, танцувай, танцувай, танцувай валс,
в мойта прегръдка доде се отпуснеш. И
с мене, Живота, до край стой на този бал.
Щом танцът свърши, аз сам ще те пусна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
