Изгарях мостове. Остана
единствен мостът на съдбата!
По него ден и нощ душата ми
върви след карма неживяна.
А мостове градил съм много.
Лежат под камък стари рани –
от късове-живот събрани,
в темела ги зазиждах с огън...
Но търсех своята река:
над нея да издигна моста си,
макар че на земята гост ще съм
дори след сто добри лета! ...