mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
24.08.2011 г., 11:41 ч.

Вървя по моста на съдбата 

  Поезия » Друга
776 0 6

Изгарях мостове. Остана

единствен мостът на съдбата!

По него ден и нощ душата ми

върви след карма неживяна.

 

А мостове градил съм много.

Лежат под камък стари рани –

от късове-живот събрани,

в темела ги зазиждах с огън...

 

Но търсех своята река:

над нея да издигна моста си,

макар че на земята гост ще съм

дори след сто добри  лета!

 

Открих я сякаш на шега!

И златни бяха бреговете ù,

към третото хилядолетие

потекла в радостна нега!...

 

На златото сеяч не станах,

а зидах моста на съдбата.

И свети, виждам го, оттатък,

брегът, на който ще остана!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мостът на съдбата има здраво положени основи от предците ни, но всеки сам (кой как може) изгражда арката до брега на който ще остане.
    Поздрав за стиха и поща!
  • На златото сеяч не станах,
    а зидах моста на съдбата.
    И свети, виждам го, оттатък,
    брегът, на който ще остана!

    Всеки намира своя бряг и сърцето му остава там завинаги!
    Поздрави!
  • Поздрав!
  • Хубав стих,удоволствие да го четеш!
  • Щом си имаш брягПоздрав
  • Хареса ми много!
Предложения
: ??:??