Вървя по моста на съдбата

Poetry » Other

943 0 6

Изгарях мостове. Остана

единствен мостът на съдбата!

По него ден и нощ душата ми

върви след карма неживяна.

А мостове градил съм много.

Лежат под камък стари рани –

от късове-живот събрани,

в темела ги зазиждах с огън...

Но търсех своята река:

над нея да издигна моста си,

макар че на земята гост ще съм

дори след сто добри лета!

Открих я сякаш на шега!

И златни бяха бреговете ù,

към третото хилядолетие

потекла в радостна нега!...

На златото сеяч не станах,

а зидах моста на съдбата.

И свети, виждам го, оттатък,

брегът, на който ще остана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora (Красимир Тенев)

Мостът на съдбата има здраво положени основи от предците ни, но всеки сам (кой как може) изгражда арката до брега на който ще остане.
Поздрав за стиха и поща!

2011-08-24T22:52:23+03:00
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

На златото сеяч не станах,
а зидах моста на съдбата.
И свети, виждам го, оттатък,
брегът, на който ще остана!

Всеки намира своя бряг и сърцето му остава там завинаги!
Поздрави!

2011-08-24T22:48:59+03:00
elenasim1 (Елeна)

Поздрав!

2011-08-24T18:43:43+03:00
yogimax (Василена Т)

Хубав стих,удоволствие да го четеш!

2011-08-24T18:42:11+03:00
velikataniki (Николина Милева)

Щом си имаш брягПоздрав

2011-08-24T13:52:33+03:00