24.01.2023 г., 13:08

Януарска пролет

1.4K 7 14

Дали е зима и вятър още духа,

но по земята пролетта пълзи.

Кокиче бяло своя цвят разпука

и там една пчела се приюти.

Разшета се и по цветята затанцува

в очакване да дойде пролетта,

светът отново в багри да лудува

и слънцето да носи топлина.

А то учудено се спря да помълчи,

засили се и вятъра надбяга.

С усмивка прати своите лъчи

да стопли този малък Работяга.

 

23.01.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мари! И тук се опита да повали, но само се опита.....
  • От всяко твое стихотворение блика толкова нежност! Чудесно си го свързала със снимката! Нека денят ти ухае на пролет, нищо, че навън прехвърча сняг, миличка Скити!(С💕)
  • Благодаря ти, Иван! Хубав ден да имаш!
  • Кокичето бяло, главица навело... Предвестник на пролетта! Благодаря за споделения пролетен полъх, намерил отражение в този стих! Поздравления!
  • Нинка, благодаря ти!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...