15.06.2019 г., 8:28

Залез в Южния Пасифик...

681 3 3

 

 

Залез в Южния Пасифик...  

 

                                 07.03.1982.

 

... и този ден изнизваше се бавно,

и все тъй хоризонта бе без бряг...

Летящи риби носеха се плавно,

унил висеше корабният флаг.

 

Вълните се разпенваха игриво

във борда и отдръпваха се пак,

а Океанът- тъй непестеливо

разпръснал бе до залезът варак...

 

... и тъмно-сини облаци закриха

небето, и за малко притъмня,

но слънчеви лъчи през тях пробиха

и светна Океана... Засия:

 

с отблясъци красиви и сребристи,

послания от други светове,

а след това извиха поривисти

от необята волни ветрове...

 

Те вдигнаха вълните, разлюляха

на Океана стихналата площ-

(невероятно: рибите летяха

наистина в прииждащата нощ!...)

 

Небето пламна в хиляди нюанси,

от маково-червено до оранж,

а долу- слънчеви протуберанси

с водата се омесваха в меланж...

 

Засвети омагьосан Океана

с мистична, извънземна светлина,

но и в небето огънят остана

и грееше се в него там Звезда...

 

Замислен вятър с облаците, сините,

се беше вдъхновено заиграл

и с тях сега рисуваше картините,

които бе през Вечността видял...

 

... и дълго още свети Океана,

и от небето слизаха звезди...

...и чаках чудото: от морска пяна

Богинята пред мен да се роди...

 

10.05.2016.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...