Залез в Южния Пасифик...  

                                 07.03.1982.

... и този ден изнизваше се бавно,

и все тъй хоризонта бе без бряг...

Летящи риби носеха се плавно,

унил висеше корабният флаг.

Вълните се разпенваха игриво

във борда и отдръпваха се пак,

а Океанът- тъй непестеливо

разпръснал бе до залезът варак...

... и тъмно-сини облаци закриха

небето, и за малко притъмня,

но слънчеви лъчи през тях пробиха

и светна Океана... Засия:

с отблясъци красиви и сребристи,

послания от други светове,

а след това извиха поривисти

от необята волни ветрове...

Те вдигнаха вълните, разлюляха

на Океана стихналата площ-

(невероятно: рибите летяха

наистина в прииждащата нощ!...)

Небето пламна в хиляди нюанси,

от маково-червено до оранж,

а долу- слънчеви протуберанси

с водата се омесваха в меланж...

Засвети омагьосан Океана

с мистична, извънземна светлина,

но и в небето огънят остана

и грееше се в него там Звезда...

Замислен вятър с облаците, сините,

се беше вдъхновено заиграл

и с тях сега рисуваше картините,

които бе през Вечността видял...

... и дълго още свети Океана,

и от небето слизаха звезди...

...и чаках чудото: от морска пяна

Богинята пред мен да се роди...

10.05.2016.