15.06.2019 г., 8:28

Залез в Южния Пасифик...

682 3 3

 

 

Залез в Южния Пасифик...  

 

                                 07.03.1982.

 

... и този ден изнизваше се бавно,

и все тъй хоризонта бе без бряг...

Летящи риби носеха се плавно,

унил висеше корабният флаг.

 

Вълните се разпенваха игриво

във борда и отдръпваха се пак,

а Океанът- тъй непестеливо

разпръснал бе до залезът варак...

 

... и тъмно-сини облаци закриха

небето, и за малко притъмня,

но слънчеви лъчи през тях пробиха

и светна Океана... Засия:

 

с отблясъци красиви и сребристи,

послания от други светове,

а след това извиха поривисти

от необята волни ветрове...

 

Те вдигнаха вълните, разлюляха

на Океана стихналата площ-

(невероятно: рибите летяха

наистина в прииждащата нощ!...)

 

Небето пламна в хиляди нюанси,

от маково-червено до оранж,

а долу- слънчеви протуберанси

с водата се омесваха в меланж...

 

Засвети омагьосан Океана

с мистична, извънземна светлина,

но и в небето огънят остана

и грееше се в него там Звезда...

 

Замислен вятър с облаците, сините,

се беше вдъхновено заиграл

и с тях сега рисуваше картините,

които бе през Вечността видял...

 

... и дълго още свети Океана,

и от небето слизаха звезди...

...и чаках чудото: от морска пяна

Богинята пред мен да се роди...

 

10.05.2016.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...