Зимни лилии
Дали ще ми повярваш, че нощта
от мислите за теб прозрачно свети?
Политат от затвора си стъкла,
танцуват разкривените тапети.
Заключен между четири стени,
часовникът отмерено тактува
и сладкото в очите не горчи.
Морето се побира в синя дума.
След нея жадно свършва есента,
и в медните контури на сърцето
се ражда най-невинната пчела
с нектар от нежност по крилете.
И топло е, когато разбера,
че в четири стени не се побира
внезапната ни, ниска тишина
от сключено със зимата примирие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
