Зимни лилии
Дали ще ми повярваш, че нощта
от мислите за теб прозрачно свети?
Политат от затвора си стъкла,
танцуват разкривените тапети.
Заключен между четири стени,
часовникът отмерено тактува
и сладкото в очите не горчи.
Морето се побира в синя дума.
След нея жадно свършва есента,
и в медните контури на сърцето
се ражда най-невинната пчела
с нектар от нежност по крилете.
И топло е, когато разбера,
че в четири стени не се побира
внезапната ни, ниска тишина
от сключено със зимата примирие.
