22.05.2025 г., 21:54

Звездни тайни

321 5 8

 

                       Но за нещо различно и ново,

                       за незнайна земя и трева,

                       за които нямаме слово 

                       и не можем ги назова.

 

                                  СЕРГЕЙ ЕСЕНИН 

 

                                 Из "В нощите лунни"

 

             Превод: Иван Николов и Йордан Милев 

 

 

 

 

В тихите пространства на съня. 

И в неподозирани простори...

Слънчева  въздишка буди денят.

А аз съм част от звездни хора.

 

Говорим с близката далечност,

която в тишината дочувам...

Звездите са пристани извечни.

И към тях самотата ми плува.

 

Щом стигнем, (само Господ знае!)

ще намеря, което ми е отредено. 

Може би, в лоното на безкрая 

ще намеря пътечка озвездена?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би...
  • Благодаря за коментара и оценката, Дора!
    Всеки сам си носи кръста!В РЕПУБЛИКА България не се толерира истината...
    Благодаря за Любими, Бо!
    Благодаря за обективността и оценката, Живко!
  • Ех, това чувство за Безвремие и безбрежност....Майсторски пресъздадено!
  • Прекрасно, Стойчо! И вярвам, с Божия помощ, ти наистина ще намериш, което ти "е отредено"!
  • Благодаря за сентенцията и оценката, ИнаКалина!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...