22.05.2025 г., 21:54

Звездни тайни

322 5 8

 

                       Но за нещо различно и ново,

                       за незнайна земя и трева,

                       за които нямаме слово 

                       и не можем ги назова.

 

                                  СЕРГЕЙ ЕСЕНИН 

 

                                 Из "В нощите лунни"

 

             Превод: Иван Николов и Йордан Милев 

 

 

 

 

В тихите пространства на съня. 

И в неподозирани простори...

Слънчева  въздишка буди денят.

А аз съм част от звездни хора.

 

Говорим с близката далечност,

която в тишината дочувам...

Звездите са пристани извечни.

И към тях самотата ми плува.

 

Щом стигнем, (само Господ знае!)

ще намеря, което ми е отредено. 

Може би, в лоното на безкрая 

ще намеря пътечка озвездена?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би...
  • Благодаря за коментара и оценката, Дора!
    Всеки сам си носи кръста!В РЕПУБЛИКА България не се толерира истината...
    Благодаря за Любими, Бо!
    Благодаря за обективността и оценката, Живко!
  • Ех, това чувство за Безвремие и безбрежност....Майсторски пресъздадено!
  • Прекрасно, Стойчо! И вярвам, с Божия помощ, ти наистина ще намериш, което ти "е отредено"!
  • Благодаря за сентенцията и оценката, ИнаКалина!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....