Bardejov (Янко) - Works

Един безкраен ден - I част 🇧🇬

Беше като вчерашния и предишния ден - върволица от безкрайни часове, в които нищо не се случва освен мърморенето на дежурния офицер, треснал папката с поредния случай на бюрото ми за разглеждане и необходимата резолюция. Часове, в които не можеш да забравиш, че си криминалният инспектор с най-дълъг ...

Bardejov

Prose » Short stories

2009-11-25T22:28:28+02:00 719 1

Самотата 🇧🇬

Изпружила почерняла гръд
върху скелета на безмълвието,
рови в безпорядъка на мислите -
дневни сухи пеперуди,
накачулени по пъстрата паяжина ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-11-12T22:37:34+02:00 645 1

Водата 🇧🇬

Реката лениво хлъзна
голото си влажно тяло
между изпосталелите
ридове
на планината. ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-10-08T17:26:44+03:00 583 1

Есен 🇧🇬

Вятърът прегръща
сламените чучела в полето,
разрошва плитките им,
играе си на жмичка със
непослушните зърна ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-09-30T17:22:24+03:00 679 4

Есенно море 🇧🇬

Небесната раковина
Създаде земя и вода
Богът на слънцето
Дирите си насочи
Към крепост непозната- ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-09-12T00:17:45+03:00 640

Никога не казвай "Никога " III част 🇧🇬

На бюрото в участъка ме чакаше ДНК-пробата, бях прав, червеният скалп, открит при жертвите и косъма от колета принадлежаха на един и същ човек. Някой ни беше дал жокер, оставяше да успеем да свалим картите. Чистият въздух ободри старика и по пътя започна да си тананика старинен руски романс. На мяст ...

Bardejov

Prose » Short stories

2009-09-08T20:24:11+03:00 796 2

Никога не казвай "Никога " (II част) 🇧🇬

Замислих се над това изречение, припомяйки събития отпреди няколко месеца. Серия загадъчни убийства бяха стреснали провинциалния морски градец, жертвите - момичета до 30 години - работеха като компаньонки в елитен нощен клуб. Намираше се на тиха уличка, встрани от движението, за да не вдига излишен ...

Bardejov

Prose » Short stories

2009-08-28T22:17:07+03:00 1K 4

Алегорично 🇧🇬

Дните - вълчи кожи -
недрани
под лозята съхнат
на припек.
Змията - под камък - ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-08-25T20:48:44+03:00 659 6

Никога не казвай "Никога "( I част) 🇧🇬

В детството не съм пазил никога добри спомени за Дядо Коледа, Дед Мороз или Санта Клаус, наречете го както искате... Сантименталният старец не влизаше през комина в гостната, не оставяше и подаръци в ботушчето ми, закачено на прозореца в нея. Споменът ми е за мама, налапала цигара да кръстосва между ...

Bardejov

Prose » Short stories

2009-08-21T21:35:01+03:00 1.8K 5

Дъжд по никое време ( III част ) 🇧🇬

-Ревнувах я от първия ден, когато я видях, ревнувах я от тревата, по която ходеше. Пазех я от приятели и познати, не давах косъм да падне от главата й. И така до миналата седмица, когато я засякох да говори с непознат мъж във Виенската сладкарница. Предугаждаше нещо, горката, озърташе се насам-натам ...

Bardejov

Prose » Short stories

2009-08-18T23:07:16+03:00 843 4

Дъжд по никое време (II част) 🇧🇬

"Стоп! - светна сигнална лампичка в главата ми . - Откъде-накъде кучета и то - зелени! Навярно това е той, моят човек!"
Набрах дадения номер, неспокоен в себе си. "Ребусът се нарежда прекалено лесно - пресметливо помислих на глас. - Остава и девойчето да живее в съседен вход, и да се е прибрало вече ...

Bardejov

Prose » Short stories

2009-08-15T17:14:03+03:00 691 3

Дъжд по никое време ( I част ) 🇧🇬

Вали. Без да спре вали вчерашният дъжд, който навярно ще вали и утре, вече трети ден. Така или иначе май сме ядосали Господина с брадата над нас и той е решил да ни върне там, в другия свят, където вода и земя се сливат. В този сезон времето се променя механично - ту ще грейне слънчице, ту ще рукне ...

Bardejov

Prose » Short stories

2009-08-13T20:24:15+03:00 695 2

* * * 🇧🇬

Зад прозорците - дъжд.
Стеле се на талази под
небесния
купол - диво жребче -
необяздено ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-08-05T17:03:46+03:00 697 3

Ненаписаното... 🇧🇬

Имам дете.
Неродено, но истинско -
води ме за ръка
през градините на любовта,
подобно слепец - кучето си. ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-07-31T00:33:37+03:00 596 1

Рискът на едно лято 🇧🇬

Задължението да се почувстваш стар, прелиствайки отдавна прочетени писма, те кара да изстискваш малката истина, заради която си успял да се лишиш от удоволствията на "земния" живот. По-точно от нещата, често интересни като пепелник, пълен с угарки рано сутрин. А и аз самият, вече оплешивял, с тридес ...

Bardejov

Prose » Short stories

2009-07-28T16:09:12+03:00 903 2

Има нещо тъжно... 🇧🇬

Има нещо тъжно
в палячото
на Главната,
който спира и разсмива
хората с погнуса. ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-07-26T11:06:50+03:00 678 3

Довечера по обед 🇧🇬

Довечера по обед
магазините за 1 лев ще рекламират увеличаването
на всички цени заради инфлацията.
Зоопаркът ще отвори врати
за децата от сиропиталища... ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-07-24T10:33:26+03:00 660 2

Тигрово око 🇧🇬

Бездънна яма.
В небитието гледа.

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-07-23T13:29:18+03:00 1.1K 3

Петък вечер, преди събота 🇧🇬

Агенцията ми за запознанства "Клеопатра" едва креташе. Въпреки името, клиентелата бе от застаряващи моми и вече оплешивели ергени. В този петъчен следобед една муха уморено се блъскаше в стъклото на единствения прозорец и нарушаваше тишината в стаята. Скрит зад купчината папки, тихо дремех, унесен о ...

Bardejov

Prose » Erotic

2009-07-22T16:12:28+03:00 1.8K 8

Одисея III 🇧🇬

Труден свят - илюзия и бяг...
Животът -
лакмусово сив.
Тялото ти е във капан,
но душата - ловна птица! ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-07-21T21:08:22+03:00 670 1

Одисея II 🇧🇬

Сам -
христоматийно
гол,
нарамил
кокилите ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-07-19T19:48:58+03:00 624

Одисея I 🇧🇬

Зъл
и
брадясъл,
насечен
между мълчанието ...

Bardejov

Poetry » Philosophical

2009-07-18T19:12:23+03:00 606 6