dinko1963
92 results
ВЕРИГАТА
Куклен е красиво село, разположено нависоко в северните подстъпи на Родопа планина. Цялото тракийско поле е в краката му и отдолу маранята сякаш развява натежали класове за поздрав.
Тук е изграден манастирът Св.Св. „Козма и Дамян”, чиято история се губи далеч назад в славните години на Втор ...
  458 
КОТE
Котeнце добричко
в малката ни къща
мяука, нa всичко
със игра отвръща. ...
  388 
МЕРИЛО
(за човечност)
Бях го срещал и преди. Във влака. Слезе на една гара някъде между София и Мездра. Нямаше как да не го забележа: сплъстената като кече, отдавна немита коса; лъскавите до блясък от мръсотия, но нескъсани дрехи; погледът, насочен някъде напред и преминаващ покрай теб, без да те до ...
  512 
Какво ще купиш
Какво ще купиш с крупна сума?
усмивката, добрата дума,
приятелството, красотата?
Или душевната позлата? ...
  369 
Тя
Коя е Тя – от теб зависи.
Къде е Тя – от теб зависи.
С кого е Тя – от теб зависи.
Дали е Тя – от теб зависи. ...
  687 
Хлябът
Още помня вкуса и аромата на печения селски хляб, излизащ от фурната до малкия площад на центъра. Кръгъл, топъл, с хрупкава коричка и винаги тежащ точно един килограм. Уханието се разнасяше по близките улички и привличаше вниманието на играещите в прахта хлапета. Само бучка домашно овче сирен ...
  453 
БОРБАТА
Вървиш след своя зов резонен,
по пътя сблъскваш се с „реликви”.
Веднъж приет, веднъж изгонен,
се сещаш за прасето с тикви. ...
  350 
СЛУЧКА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ
Лято. Жега. Някъде в центъра на столицата. Пресечка на главна улица. На тротоара група от случайни минувачи се опитва да свести добре облечена гражданка на солидна възраст. Иначе казано: баба, тръгнала в горещините без да знае по каква причина, какво иска да постигне и докъ ...
  514 
СПОМЕНИТЕ
Когато налегнат те спомени стари
И в тъжна носталгия те потопят,
Недей да си търсиш в пиянство другари
И сълзи не давай в очи да блестят. ...
  338 
МРАМОРНА САГА
В парка, избелели
Статуи стоят.
Много са видели
те на този свят. ...
  411 
ЗА БЕЛИЯ ЛИСТ
Листът бял пред мен стои –
тих, самотен, тъй достъпен.
Гледам го – не се бои,
сам, всред вятър непопътен. ...
  398 
Човек, където и да ходи,
към себе си се все завръща.
Повлечен от житейските несгоди,
пак края роден, мил прегръща.
Несетно дни са отлетели ...
  424 
Random works
: ??:??