dinko1963
92 results
Някога момчетата ходеха в казармата. Щом поредният набор навършеше 18 години, получаваше повиквателна и заминаваше в някой отдалечен гарнизон да изпълни своя граждански дълг. Не отиваха само мамините синчета, но това се случваше най-вече благодарение неистовите усилия на техните любящи родителки.
В ...
  732 
СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ
Гораните, макар и да са най-малката ентическа общност в Косово, са се разделили на няколко групички. Едните са се скрили високо в планините, другите са се доближили деликанто до големия град. Трети се правят на други, с надеждата да получат трошица внимание и закрила. Защото и предиш ...
  495 
Преди седмица и нещо
Срещнах аз едно момиче.
В него влюбих се горещо
И.... все още го обичам.
Нещо повече, изглежда, ...
  433 
Паркетът
Кой казва, че предметите не могат да имат бурна биография? Напротив, те имат минало, прояви в настоящето и надежди за бъдещето. Често тяхната съдба е по-невероятна от тази на човека.
Паркетът си отвися порядъчно дълго, докато му дойде времето да блесне в пълния си чар за радост на домашни и ...
  708 
ДАЛИ
на бившите колеги от СКС
Дали сега ще е уместно
Да Ви изкажа благодарност,
Защото служихме съвместно ...
  432 
СПОМЕНЪТ СКРИТ
Пред мене пак е листът бял –
И с молив в дясната ръка,
Аз сядам, спомен преживял,
В стиха си да го изрека. ...
  442 
СЛУЧКА ОТ ВАКАНЦИЯТА
През ваканциите често си ходех на село. Така му казват, то иначе си е град и навремето се развиваше добре. Предприятията даваха работа на много хора и идваха ученици от цяла България да учат в единственото по рода си в страната специализирано училище по минно дело. Полята бяха п ...
  3351 
Когато погледът ти странен
В една конкретна точка се възпре…
Когато в него съм поканен
Да стана стон в бушуващо море…
Когато си въздишка скрита ...
  723  13 
СТАРИЯТ УЧИТЕЛ
Сърдечно ни посрещнаха в Гранчаре. До селото се стига с джип по разбит каменен път или пеш по стръмна пряка пътека. Съвсем близо е до Призрен, надвиснало над него, но и по своему незабележимо. Забележима е, обаче, разликата с големия град. Няма ги тук горе шумът и забързаният ритъм – ...
  588 
Видяха някои, че случва се промяна
И аз съм станал някак по-различен.
Защо, кажете ми, е нужно да остана
Такъв един харесван, но безличен!
И всеки кресльо тук с апломб да ми говори ...
  1248 
КИФЛИТЕ
Кифлите обичам,
Но от шоколад.
С другите не тичам,
Нищо че съм млад. ...
  792 
АТОМЪТ НА ВРЕМЕТО
За нас какво е времето, се питам:
Секунди, часове, години.
Възможно ли е в неговия ритъм
Да включим своите машини? ...
  572 
Да бъда честен, не си спомням добре името му. Не беше запомнящо се и по-отличаващо се от тези на другите. Но него го помня добре. Той беше видимо беден човек, слаб и като че ли здравето стоеше доста назад списъка с приоритетите му. Носеше се скромно, но спретнато; дребен на ръст, незабележим, но жил ...
  668 
Една неделна вечер се прибирахме от Красна поляна за Люлин. Бързахме да стигнем пò на време, за да си погледнем къщата и да се подготвим за идващата работна седмица. Москвичът, този неуморим източноевропейски звяр, уверено се носеше по софийските улици. Минахме през тунела и завихме надясно по обнов ...
  1180 
Процесът на съзряване е доста сложен, динамичен и малко опасен. При всеки е различен, но винаги е свързан с неочаквани хрумвания, страсти и съчетания от възторзи и неволи. За 12-тия си рожден ден Мария си беше поканила приятелки на дневно парти. По някое време майка ù трябваше да отиде до сладкарниц ...
  560 
„Люлека ми замириса.”
Ех ти, бедний ми поете,
Цял живот за хубост писа,
А защо не предусети,
Че по тукашните мерки, ...
  434 
Защо ми е на мен градът?
Та там е прашно и опасно!
И в спор мегдан делят
Шумът с греха. Пък и е тясно...
Аз най-добре съм си на село! ...
  415 
Чудна прохладна лятна вечер. Малката полуоткрита пристройка на хижа Буковец в Стара планина. Само звездите и една слабомъждукаща лампа осветяват малката дървена масичка, отрупана с екологичночисти домашноприготвени напитки и вълчи мезета. Щурците весело огласят горската тишина, а бляскавочерният смо ...
  684 
Морковите
15 септември. Първият учебен ден. Дворът на елитна езикова гимназия. Първи трепети за новоприетите ученици и техните близки.
“Старите” взимат страха на “зайците” като ги замерят с моркови. Из въздуха летят зеленчуци. Всеки се пази и си търси безопасно място в навалицата.
Само един храбър ч ...
  519 
СТРОЕЖИ
Трупат хората грамади
И обграждат се с имот.
Туй за стари и за млади
Стана смисъл на живот. ...
  379 
ДВАНАДЕСЕТТЕ ЧУВАЛА С ГРОЗДЕ
(но не по Илф и Петров)
Беше някъде по времето на прехода към демокрацията. Време особено и продължително. В което много неща, да не кажа всички, предизвикваха нови усещания, винаги противоречиви: има държава - няма държава; има кооперация - няма кооперация; добре сме - ...
  524 
Да бъдеш Муза
Да бъдеш муза е призвание,
Което означава много.
Не е достатъчно желание
И възпитание най-строго. ...
  687 
Влакът
Трябва да съм бил някъде в основните класове. Прибирах се от село след някоя от ваканциите, вероятно ще да е била пролетната, защото носех със себе си само яке и куфар. За шапка не се сещам.
Не ми беше за първи път да хващам сам вечерния влак за София. Сега ме е страх да разреша същото на мои ...
  562 
Железни мисли
Чукът се прави от метал
(И лейката градинска – също!).
Да дири своя идеал,
това е на човек присъщо. ...
  430 
Есенна песен
Разправят, че е скучна есента,
Заспала под слани и тъжни чувства,
Че в нея е беззвучна песента
И невъзможно всякакво изкуство. ...
  596 
ДУШАТА НА ЖЕНАТА
Как да стигна до душата на жената,
Щом започва погледът ми от краката!?
Тя с душа е извисена –
Пътят време ми отнема. ...
  547 
„Който пее, зло не мисли.”
... но от песните ухае
Най-различен аромат.
Който слуша рядко знае
Крайния им резултат. ...
  521 
СЕДЕМ
Едното е символ на всяко начало.
Започнал е с него отдавна Светът,
За нас битието се е завъртяло,
По сладко-трънливия паметен път. ...
  452 
Видрица
“Не бързай, а тръгни отрано!”
Ти няма как да не успееш,
ако посоката избрана
да следваш правилно умееш. ...
  353 
ГОТВАРСКО
Ти навлезе ненадейно
В моя прозаичен свят,
Подкова си ме идейно
И ме сготви за обяд. ...
  365 
ВРАБЧОВА СРЕЩА
Вървяхме по китната горска полянка
Със моето скъпо и мило детенце.
Там беше се спряло и кротко на сянка
Почиваше малко страхливо врабченце. ...
  483 
Изменчивостта
Вкъщи сме тъщата, жената, чичо ù и аз. Те двете са седнали на кратка следобедна раздумка. Ние с чичото възстановяваме щетите от пожара, който предизвиках по невнимание преди месец. Той върви пред мен с маламашката, аз го следвам с шкурката. Прах като в каменоломна. Набива се на знайни ...
  422 
Портали
Разхождах се из този град със славно минало
В един загубил блясък стар квартал
Край здание от времето почти се сринало,
Подпряно в сив портал, от окис почернял. ...
  534 
През времето
на съучениците от ХІг
Днес сякаш времето е спряло
и ме е върнало назад,
когато всичко бе начало ...
  349 
АТМОСФЕРНО
Навън е облачно, вали,
а в стаичката е студено.
Не си ли тук ти, в мен боли
и ми е странно и смутено. ...
  454 
МАЛКИЯТ ТОТАЛИТАРИСТ
Когато в епохата бурна
Обличат царете в рае,
Той с устрем в живота се втурна
И своето място зае. ...
  323 
Пазаруването
Канада. Монреал. Магазинче в китайския квартал. Тук съм вече повече от месец и сериозно ме е подгонила носталгията.
Народът кротко си пазарува разните му там необходимости. Същото правя и аз. Тихо и спокойно е. Чуват се само отделни реплики. Ненадейно откъм касата ярка, отчетлива, скоро ...
  549 
ДЕФИЦИТЪТ
Едно време хубави неща трудно се намираха в търговската мрежа. На пръсти се брояха обектите, където, я с късмет, я по другия начин, простосмъртният можеше да сбъдне някоя своя дребна човешка мечта.
Такъв един беше „София”. Разположен в центъра на столицата, в близост до емблематичните „Цен ...
  483 
За спомена
на Веселина
Отмина втори, днес сме трети,
А беше първи онзи ден
И към четвърти, после – пети ...
  371 
Две крачета
Седнал съм кафе да пия
Ссам в сладкарница квартална.
Скучно! Няма да го крия –
ситуация банална. ...
  409 
Random works
: ??:??