inaMay
55 results
***
Остана още малко от деня
преди да се загърне в шал от здрач,
да влезе тихо в стаята
и после да спре... в часовника.
А аз очаквам своя залез... ...
  436 
Оставих да ме води нещото отвътре,
да ми подсказва, да движи пръстите ми,
да ме обрича (знам и следващата дума).
Да ми показва и това, което толкоз търсих,
че всъщност е пред мен, без малко не го стъпках. ...
  458 
...в Бледо... синьо, жълто, пурпурно и още?!... колко цвята за това, което минало е...
... за гласовете на тези живи спомени, прокрадвайки се из съзнанието сякаш от отвъдното...
... за очите, кладенци душевни, изход на душата...
... останали усмивки нечии, коси докосвани, целувки плахи, страст от пр ...
  624 
... Двойник-музика... в душата... извиква от тъмното на тялото най-съкровеното, което сам не искал си да чуеш и да знаеш, че го има... и да избягаш моли те, за да не те боли и още иска да се връща в нея, в тази болка... Душата ми не знае много обич, не познава и раздели много, раните й не са така дъ ...
  761 
***
Ти ела! Донеси ми със вятъра,
който гони по пистата твойте надежди,
които очакват витлата,
загребващи вяра, родена във въздуха,
превърнала ги в реалността на самолета, ...
  446 
***
***
Не мога и да се преструвам,
затова живея трудно.
Наоколо
все повече усмивки лицемерни, ...
  464 
Изчезна музата ми, т.е. ТОЙ или ТОВА.
Не се получи да го задържа. Не зная как да го намеря, остави от себе си тъй малко, само част от име и думите, с които ме накара да последвам своето въображение. А следата е така чуплива, едва пристъпвам по нея, защото се страхувам, че ще се пръсне, ще разпилее о ...
  862 
Стоя си вкъщи и често със себе си, та да не кажа винаги, си разговарям. Наум. Навсякъде. Подреждам мисли, докато подреждам дрехи, докато поливам цветята или пия отмарящо, с наслада кафето си в неделя, докато слушам музика, докато рисувам... и така - години. И тъкмо да кажа колко ми омръзна сама да " ...
  1214 
Когато нещо те боли
и то е тяло,
тогава дух не ти остава сякаш.
И викаш НЕГО,
за да ти ги вземе, ...
  522 
За приказката тази вечер?... За болката?!... Която носим, за да осмисляме със нея, да ни пречиства, да ни напомня, да ни дава успокоението, че сме живи... Да ни говори за силата и да упреква слабостите ни... Да ни събира, да ни разделя, да ни възпитава, да ни разказва, да ни учи да я пазим като исто ...
  1832 
На И.
За охлюва в душата
Нали си виждал охлюв как скрива сетивата си от допир? Света дори не може да познае от този вечен страх...
Протяга любопитство, ала усетил НЕЩО, мигом стените на дома си, крепост крехка, предпочита...
Понякога по-дълго сякаш "наблюдава" света с "очите" слепи, "оглежда" се в р ...
  1139 
***
Във стаята, която днес
Ме приютява,
Няма стол,
А тя самата без стени е.
И през прозореца на тази стая ...
  989 
***
Сънувам ли, слушайки
тази молитвена музика тиха,
как вятър пристъпва
полека и влиза ...
  512 
***
Навън е знойно,
ала не повече от зноя във душата.
Прозорците на своя дом затварям
и така за кратко спирам топлината. ...
  562 
"Знаеш ли..., когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези..." А.С.Екзюпери, „Малкият принц"
Помислих си, а ако „няма" залези, а ти е тъжно... Може би трябва да приседнеш на любимото си столче, и като затвориш очите си да ги рисуваш такива, каквито искаш. С голя-я-мо Слънце, което всеки миг щ ...
  703 
Random works
: ??:??