nikalas
76 results
Такава ли е съдбата, тъй несправедлива?
На майка да отнеме, едничката и рожба.
Ще живее с мисълта горчива, че
споменът за него, в сърцето я пробожда.
Нека името му се слави пред народа. ...
  732 
Ще плачеш за децата си, Българийо.
Ще плачеш, че ни изгони във чужбина.
Толкова жестоко ти постъпи с нас, Българийо,
че накара ни да милеем за нашата родина.
Хлябът ни, в чужбина е горчив. ...
  858 
Мълчи балканът, че е с напоена от кръв земя.
На Шипка всичко е спокойно след тежката война.
О, Шипка, велика, славна ти.
Колко ли мъки си видяла през тежките борби.
Колко кръв се е проляла на великите герои? ...
  1008 
Една душа, една едничка.
Търсеща любов в света.
Мъчи се горката, сам самичка.
С всички сили да открие любовта.
Но все проваля се горката. ...
  302 
Колкото и да ти е трудно,
ти трябва да живееш.
Защо е нужно себе си да отричаш,
и заради някой живота си да пропилееш?
Вдигни глава и гледай напред! ...
  432 
Българийо велика, славна ти.
Какво отгледа до сега, Българийо?
Деца, които забравиха своите деди.
Боли ме, да гледам как разпада се, родината ни, майко.
Кажи ми нещо ти, столетнице велика. ...
  370 
Сам самичък във големия свят.
Отново сам останах.
Ох, майко, колко ме е яд.
Да вярвам, вече аз престанах.
Наранен и опетнен завинаги ще остана, ...
  462 
До вчера сълзите и бършех от очите.
Но ето, днес изказа си лъжите.
Милея и се боря винаги за нея.
Но докога ли в мъка ще тъмнея?
До кога ще е така, не знам. ...
  336 
Какво стана с българския народ?
Вечно ли ще бъдеме заспали?
Нека защитиме своя род.
Стига вече сме търпяли!
Какво стана с българския народ? ...
  425 
Къде си, народе?
Защо очите си затваряш?
Защити страната си народе.
Да ги грабят, хулят и погребват спри да позволяваш!
Нека нашето да си остане наше ...
  334 
Боли с гръб да сте един към друг.
Ето, че всеки един мисли другия за чужд.
Защо го правите и двамата напук?
Боли, но чуждият си остава чужд.
Боли да имаш човек пред себе си. ...
  528 
Търси се една старица, пребледняла и изморена.
Ограбена и опетнена, няма си нищичко.
Единственото нещо което има, е гордостта и славата!
Всеки би я разпознал, тя е с побеляла коса,
с зелена блуза и с червена пола. ...
  329 
Къде отиде нашето доверие?
Къде отиде заклетото поверие?
Защо разби се нашето приятелство?
Защо показа се нежеланото предателство?
Разбито приятелство, това ли трябва да остане? ...
  382 
Не си заслужава заради някой да страдаш.
Не си заслужава заради никой да падаш.
Вземи се в ръце и гледай напред!
Вземи се в ръце и сложи живота си във ред!
Да се бориш за някой, който не те заслужава? ...
  581 
Ранена душа в гърдите си нося.
За любов и нежност писна ми да прося.
Колкото и много да правиш, то остава неплатено.
Горкото ù сърце, то остана заслепено.
Ранена душа в гърдите си държа. ...
  439 
Ах, безмилостна любов, защо така жестока си, не знам.
Всеки ден, разделяш и оставяш някой сам.
Кой сълзите ми ще изтрие?
Кой болката ми ще отмие?
Ах, безмилостна любов, защо така жестока си към мен? ...
  694 
Ах, живот, защо към мен си тъй жесток ?
Чувствата, в сърцето са ми свити.
Мислите обливат ме като най-бурния поток.
Действията ми, като юмрук са свити.
С непокорната съдба, и с проблемите безкрайни, ...
  306 
Обич. Когато обичта обгърне моето сърце,
това ме вдига в небесата.
Обич, когато те видя, полудявам.
Не всеки може да е с теб, аз съм късметлия.
Обич, когато знам, че не мога аз да съм до теб, ...
  617 
Знае гората, че хубава е тя,
най-красива е на нашата земя.
Там край водопада играят весело сърните,
но хубавите риби се крият в дълбините.
Рано сутринта събужда се гората ...
  435 
В детската градина весело е то,
щом си с шареното колело.
Зелена е тревата в детската градина,
нежна е косата на малката Марина.
Катерушка и пързалка, хващат се на влакче, ...
  457 
Това стихотворение е взето като идея, от един велик българин, комик,
актьор. Георги Калоянчев! Използвал съм и негови, и мои думи.
Това стихотворение е посветено на него!
Мой беден български народе, в душата ти
препускат гладни векове. ...
  595 
Хора, изпълнени с ненавист.
Души, изпълнени със завист.
Това сме ние в чуждите очи.
Хора без никакви мечти.
Красиви и добри, такива са по външност. ...
  536 
Сутрин рано вятър шепне с тревата,
и кат птички цвъркат те във небесата.
И нека Господ гледа от небето,
как птичка каца на сърцето.
И нека здраве да има по света за нашите деца. ...
  459 
Бяла лястовица аз видях
и за майка си пак се размечтах.
Колко време мина,
тя далече е от мен?
Но аз ще я обичам всеки ден. ...
  456 
Българийо, родино, колко страдания ти изтърпя,
колко века бе робиня?
Колко опустошения се нанесоха, на твойта красота?
Но ето пак въстана ти, с миналото се прости.
Ето по-силна стана ти, ...
  1158 
Да си чужд, в друга земя.
Да ти липсва твоята страна.
Това е да си чужденец, чужденец на друга земя.
Това не ме спира, аз ще милея за моята страна.
Търпиш обиди, търпиш подигравки. ...
  461 
Българийо, родино, как да не се възхищавам на твойта красота!
Как да не обичам твойта свобода!
Горд съм че съм българин. Горд съм че съм част
от българския род, и ще остана верен,
на своя скъп народ. ...
  316 
Приятел не можеш да си купиш.
Но лесно можеш да го изгубиш.
С думи тежки, непростими.
Носят се из полета диви.
Ах, приятелство вълшебно, как нужно си ми ти. ...
  460 
Отидох малък надалеч.
Да търся бъдеще в свирепата им сеч.
Отидох в чужда страна.
Но пред мен се изпречи висока стена.
Подигравки и присмехи обидни. ...
  428 
Никога, не подценявай своя враг.
Всичко е обсипано във мрак.
В битките жестоки, кървави и диви.
Гонят се и викат, бели самодиви.
В очите ни свети, неугасващия пламък. ...
  434 
Къде си в тъмнината? Къде си в светлината?
Далеч от моето сърце, далеч от всички нас си.
Как майчините ласки да забравя,
как милите думи да отнема?
В полет да те търся, аз ще поема! ...
  458 
Как да я поискам?
Как да си я взема?
Майчината обич отново да поема.
В сърцето ми винаги ще остане тя,
ще се боря за истинската си мечта. ...
  464 
Къде си, скъпа моя, криеш се от народната си суета!
Със своята необятна красота, искам те при мен в нощта,
да ти отдам любовта. Искам целувка да ти дам и на сутринта да си тръгна сам.
Нека с теб в танц да се понесем и на всички любовта си
да дадем. С твоята лебедова красота, искам пак да те целуна в ...
  453 
Плодова градина имам аз и похапвам вкусни плодове във този късен час.
От ябълка до круша, сочни всеки ден са те.
Таз градина чудна, ще я имам дълги векове!
Нежно слънце гали градинските листа, вятър ги повява
с мека топлина. С нежност и грижовна сила гледани са те, ...
  483 
Мой учител по народни танци беше
и като пазител той над нас стоеше.
Винаги усмихнат и радостен беше.
Как искаше любовта си да отдаде и свойте
познания да ни предаде. ...
  544 
Портретът на Левски виси ли, виси,
портретът на Ботев мълчи ли, мълчи.
Макар, че не си сред нас, погледна ли в
очите сини, винаги потрепвам аз.
Храбър и безстрашен беше той, Левски се нарича, нашият герой. Апостол за наш'та свобода, Апостол за нас и нашите деца. ...
  621