pavka44 (Павлина Иванова) - Works

Повик 🇧🇬

Повик
Повикай ме, когато утрото
сбогува се с нощта
и слънцето с усмивка сгрява
сънени нивя, цветя. ...

pavka44

Poetry » Love

2017-07-23T14:17:57+03:00 1.6K 3 6

Посрещане 🇧🇬

Посрещане
Магьоснико, твоите нежни слова
отвориха отдавна заключена врата.
Добре дошел! Ела и поседни!
Аз вече се давя в сините ти очи. ...

pavka44

Poetry » Love

2017-07-22T15:53:57+03:00 504 2

Старо момиче 🇧🇬

Старо момиче
Сутрин, едно старо момиче
от огледалото ме следи,
ту мърмори, ту се смее,
но най-често гълчи; ...

pavka44

Poetry » Other

2017-07-21T02:15:03+03:00 1.6K 2 4

Теб още те няма 🇧🇬

Теб още те няма
Тъжна е Луната без теб.
Облачна пелена скрива лицето ѝ,
защото теб още те няма.
Плаче реката за теб. ...

pavka44

Poetry » Love

2017-07-16T19:14:54+03:00 676 2

Искам 🇧🇬

Искам
Искам всеки изгрев с тебе да посрещам,
искам светлината му на теб да подаря.
Искам залезите с тебе да изпращам
и с усмивка да посрещаме деня. ...

pavka44

Poetry » Love

2017-07-15T20:32:46+03:00 612

Събуждане 🇧🇬

Събуждане
Зората пристъпи на пръсти
и тихо подгони нощта.
Денят се събуди, окъпан
в ослепителна белота. ...

pavka44

Poetry » Landscape

2017-07-14T21:12:23+03:00 974 1

Нощ 🇧🇬

Нощ
Нощта тихо прилази,
мълком подгони деня
и той кротко потъна
в прегръдката на съня. ...

pavka44

Poetry » Landscape

2017-04-23T19:34:59+03:00 1.6K 2 3

Мимолетно 🇧🇬

Премина през живота ми, като стрела...
Амур изпрати я, но с времето разбрах,
че силната любов
не познава възрастта.
Нека мимолетна да е силната любов, ...

pavka44

Poetry

2016-04-23T19:49:56+03:00 502

Откровение 🇧🇬

Белеят косите - безценно сребро.
Слабеят краката, но сърце палаво
пак играе весело хоро!
Мъждеят очите, а душата все тъѝ устремена
търси слънцето, луната и звездите. ...

pavka44

Poetry » Other

2013-07-19T22:18:00+03:00 640 3

Метафорично 🇧🇬

Душата ми е пеперуда малка.
Щом зърне светлинка и мигом
тя се втурва пощуряла....
Пърха, пърха весело с крилца
и се радва, смее - също оглупяла... ...

pavka44

Poetry » Philosophical

2013-02-15T15:00:24+02:00 699

Ден 🇧🇬

През мъглява синева
слънцето огрява заснежена равнина.
Едва улавяш тих ветрец
да си играе със заснежени клони.
А те изведнъж се съблекат ...

pavka44

Poetry

2013-02-05T11:47:36+02:00 632

Завещание 🇧🇬

на моите потомци
Вземи от мойта звучна тишина!
Нека тя събуди в тебе екота на древни времена
и две видения вълшебни ще нахлуят в твоята душа
с песен звучна и далечна - на Елти и Мирка песента. ...

pavka44

Poetry

2012-11-22T11:36:24+02:00 579

Звучна тишина 🇧🇬

Радиото спря да свири своите нежно-романтични мелодии...
Денят продължи да си говори с мен и с тихия ветрец в листата на младата липа;
с нежната песен на лястовиците, наредени по жицата;
с любовното гукане на гугутките в клоните на ябълката;
с радостния лай на куче, усетило връщането на стопанина си; ...

pavka44

Poetry

2012-11-21T13:37:37+02:00 634

Благодаря 🇧🇬

Птица ме здрависа с нежни трели,
вятър ми прошепна нещо в коси оредели -
Благодаря ти, Господи!
Облаци памучни в синева пътуват
и със слънце закачливо в моите очи лудуват - ...

pavka44

Poetry » Other

2012-09-01T23:52:05+03:00 788 2

Песен за Алтимир 🇧🇬

Там, дето река Скът бавно тече
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни -
за Алтимир - селце с горда съдба, ...

pavka44

Poetry » Civic

2012-08-31T12:46:19+03:00 989 1