Feb 5, 2013, 11:47 AM

Ден

  Poetry
637 0 0

През  мъглява синева

слънцето огрява заснежена равнина.

Едва улавяш тих ветрец

да си играе със заснежени клони.

А те изведнъж се съблекат

от белоснежните одежди

и ги захвърлят върху главата, раменете.

Ти се оглеждаш да откриеш

кой ли весело те предизвиква

и в бой със снежни топки

да те върне там, отгдето

ти не искаш да излезеш...

Една врата е оставена отворена 

и често ти се обръщаш крадешком

да помахаш на детето.

Гледаш го, а то - със зачервени бузки

препуска на шейната

и се смее, смее с вятъра

на снежната пушилка след шейната.

О, мое мило, далечно-близко снежно детство!

Не искам аз богатство друго...

Ти ми стигаш да ме топлиш

през бъдните години.

Какво от туй, че температури минусови

са облекли с ледена дантела прозорците! 

Какво от туй, че моята поредна зима бяла

се мъчи със стрелички ледени  

да атакува старческо сърце!  

Не ме е страх, защото зная -

отворена е моята врата 

на детството към рая!

И тъй с усмивка на уста 

някой ден ще я затворя.

Ще си остана там завинаги,

АЗ - бедна богаташка,

живяла и обичала света

между небето и земята!

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...